Ще се опитам да ви обясня кой съм с помощта на три „личности”: Йешуа, Исус и Христос.
Този, който говори с вас сега, е Йешуа. В моето земно превъплъщение аз донесох енергията на Христос. В моята терминология Исус е името на Богоподобния човек, който се появява в следствие вливането на енергията на Христос в психологичната и физическата реалност на Йешуа.
Енергията на Христос се изля в Йешуа чрез сфера от светлина, която от ваша гледна точка се намира във вашето бъдеще. Исус е бил емисар на сферата от светлина, която се въплъти в мене. Всъщност той беше моето бъдеще.
От гледна точка на човека Йешуа, който се намираше на Земята, Той беше моят бъдещ Аз и чрез него се обединих с енергията на Христос. Тъй като Христос присъстваше много ярко в мен, това беше забелязано от околните, за които Йешуа изглеждаше божествен.
Исус – моето бъдещо Аз от сферите на светлината, се обедини с енергията на Христос. Тук, на Земята, той не беше обединил цялата енергия на Христос, тъй като тази енергия е много по-голяма от самия Исус. Исус беше само една клетка от нея.
Христос или енергията на Христос, която прилича повече на енергийно поле, отколкото на същност, е колективна енергия, притежаваща много аспекти или „клетки”, организирани така, че да функционират като единен организъм.
Енергията на Христос, която съм дошъл да ви донеса, се появи от една колективна енергия, преминала отвъд света на дуалността. Това значи, че тя осъзнава противоположностите добро-зло, светлина-тъмнина, вземане-даване като аспекти на една и съща енергия.
Да живееш в реалността на Христовата енергия означава да не се бориш с нищо, да имаш тотално приемане на реалността. Основната характеристика на тази енергия е отсъствието на борба и съпротива.
Тъй като Христос (Христовата енергия) признава крайностите във всички мисли, чувства и действия като проява на Божествената енергия, не може да има нито дуалност, нито какъвто и да е вид осъждане в нейното възприемане на реалността.
Нека да приведем един пример.
Когато Христос наблюдава въоръжен конфликт, Той страда от съдбата на губещите, но НЕ ОСЪЖДА.
С всеки дъх Той чувства болката и унижението, сърцето му е изпълнено със състрадание, но НЕ СЪДИ.
Той наблюдава въоръжените завоеватели, притежаващи властта да причиняват болка, и вътре в себе си чувства ненавистта и мъката.
Неговото сърце приема целия спектакъл с дълбоко чувство на състрадание, НО БЕЗ ОСЪЖДАНЕ, поради осъзнаването на всички аспекти като ОПИТНОСТИ, през които и самият той е преминал.
Изследвал е всички роли на агресори и жертви, на господари и роби, като е достигнал до разбирането, че не е нито едните, нито другите, а ВСИЧКИ ЕДНОВРЕМЕННО.
Енергията на Христос премина през всички енергии на дуалността.
В началото Той е отъждествявал себе си с ТЪМНАТА страна, а после със СВЕТЛАТА, но при все това и ДВЕТЕ СИ ПРИЛИЧАТ.
И когато Той е осъзнал ПРИЛИКАТА, която е в ОСНОВАТА НА ВСИЧКИ ОПИТНОСТИ, Неговото съзнание е придобило БОЖЕСТВЕН вид единство – така то става Христоподобно.
Такава е енергията на Христос, която искам да ви предложа.
Вижте повече